ellinoise:

 
43,610 notes // Reblog
with-grace-and-guts:

untitled by Brooke Pennington on Flickr.
157 notes // Reblog
"От всички сили на вселената най-трудно се преодолява силата на навика."
- Тери Пратчет, Джони и умрелите
139 notes // Reblog
longshankstumblarian:

A book shop in Aix-en-Provence, France
743 notes // Reblog

Някога бил ли си с някого
по сетива
оголени до последен неврон?
По мисли. По сънища. По (не)разстояния.
По (не)вяра. По студ. По мълчание.
По неживени пра-спомени.
По искри от докосване.
По невъзможност да дишате заедно
без да запалите въздуха.
По лудост. По страсти. По кости.
По еднаквост. По грохотно падане.
По дълги раздели. По тежки сръдни.
По пристигане. По заминаване.
По гръмотевични нощи. По сини луни.
По лъжа. По отворени рани. По страх.
По (не)истина. По вода. По сол. По душа.
Някога бил ли си в някого
дълбоко до дъното? Така
че да вдишаш всичките свои дъна.
И там да останеш
без да можеш да тръгнеш.
Без да виждаш напред. Без да има назад.
Някога бил ли си така Един с някого
че да нямат значение ничии грешки.
Нито гордост. Нито срам и вина.
Да не знаеш чии са сълзите горещи –
дали твоя или друга, (не)чужда тъга.
Някога бил ли си с някого
който единствен е виждал у теб
недостойния звяр захапан от демони
грозно и диво без свян да вилнее?
А после с този звяр е правил любов
и без страх е заспивал до теб укротен
да досънува мита за Язон и Медея.
Бил ли си с някого без никакъв грим?
По жестокост. По слабост. Без воля.
Бил ли си там дето грозно се спуква
всяка маска на Живота от роли?
Там, дето храчиш кръв и плюеш по Бог.
А всъщност се оказва че плачеш.
И си толкова гол. Без листо. По любов.
Бягал ли си от себе си в някого?
Мълчал ли си страшно? Като смърт. Като гроб.
Крещял ли си, когато си искал да плачеш?
Бил ли си едновременно
господар, куче, котка и роб?
Някога бил ли си толкова някого
а той толкова теб
че е напразно всяко усилие
да бъдеш не – него. Освен на парчета.
И тези парчета няма как да съшиеш –
не всички са твои, а от твоите
толкова много… половината липсват.
И е късно след такова докосване
само себе си пак цял да измисляш.
Някога бил ли си толкова Двама
че да няма къде да се скриеш, дори да поискаш.
(А понякога искаш – да спре по две да боли).
Не можеш, защото вече не знаеш
къде свършва Другият. Къде почваш Ти.

Някога бил ли си всичко това?
Повече друг, отколкото себе си?
И знаеш ли какво е премълчано завръщане?
То е когато след всяко дълго отсъствие
осъзнаваш че изобщо от някого
не си си отивал. Само сляпо си тръгвал.

        - Надежда Бенинска

ordon-village:

cannabisnotcantabis:

the-stoner-sage:

ginnymydear:

DUUUUUUDE

Are you fucking kidding me omg

please tell me you can wind up charge it

^thAT WOULD BE INCREDIBLE

(Source: steampunkart)

390 notes // Reblog
"I want to talk with you forever. I remember every word you’ve ever said to me. If only I could visit you as a foreigner goes into a new country, learn the language of you, wander past all borders into every private and secret place, I would stay forever. I would become a citizen of you. You would say it’s too soon to feel this way. You would ask how I could be so certain. But some things can’t be measured by time. Ask me an hour from now. Ask me a month from now. A year, ten years, a lifetime. The way I love you will outlast every calendar, clock, and every toll of every bell that will ever be cast."
-  Lisa Kleypas, A Wallflower Christmas  (via larmoyante)
masoassai:

crydaisy:

introvert-loser:

Van Gogh’s “The Starry Night” and Hokusai’s “The Great Wave off Kanagawa” in one painting




72,592 notes // Reblog
kvtes:

sweet babe.
21,169 notes // Reblog
"You are so brave and quiet I forget you are suffering."
- Ernest Hemingway, A Farewell to Arms (via wordsnquotes)
0 notes // Reblog

Les enfants qui s’aiment

Les enfants qui s’aiment s’embrassent debout
Contre les portes de la nuit
Et les passants qui passent les désignent du doigt
Mais les enfants qui s’aiment
Ne sont là pour personne
Et c’est seulement leur ombre
Qui tremble dans la nuit
Excitant la rage des passants
Leur rage, leur mépris, leurs rires et leur envie
Les enfants qui s’aiment ne sont là pour personne
Ils sont ailleurs bien plus loin que la nuit
Bien plus haut que le jour
Dans l’éblouissante clarté de leur premier amour

                     - Jacques Prévert

"We are all broken, that’s how the light gets in."
- Ernest Hemingway  (via deserted-streets)

(Source: henretta84)